Голяма част от нас смятат, че страстната любов е идеалът за връзка. Когато сме влюбени, проектираме собствената си представа върху човека с нас – такъв, какъвто искаме да бъде. Често обаче тя се разминава с действителността. Опитваме се да се нагодим към проекцията на другия и очакваме и той да направи същото. Нетърпеливи сме нещата да се случат по-скоро и докато бързаме към илюзорното си щастие, все повече се отдалечаваме от възможността да се свържем истински. Тъжно е, когато всичко това се случва под прожекторите на социалните медии.

Да бъдеш емоционално здрав човек означава да развиеш смислени взаимоотношения извън семейния си кръг. Живеем в дигитална ера, където социалните медии са инструмент за създаване на нови лични контакти. Едва ли за някого е тайна, че Facebook е толкова популярен, защото задоволява две основни потребности на хората – да се свързват с други хора и да бъдат харесвани.

Макар първоначалната идея на Зукърбърг да е била в създаването на онлайн мрежа от хора, познаващи се в истинския живот, все повече потребители започват връзки с непознати. Това формира нови поведенчески модели, пряко засягащи личните ни взаимоотношения.

Малко статистика

Как социалните медии оказват влияние върху качеството на приятелството? Подобно на всички останали зависимости, нуждата от внимание чрез харесвания на постовете или коментирането им, може бързо да стане пристрастяваща и да предизвика сериозно напрежение. Според проучване на Kaspersky Lab, 42% от потребителите на социални медии признават, че ревнуват, когато постове на приятели получават повече лайкове от техните. А около 34% от жените и 62% от мъжете споделят, че гледат съобщенията на партньора си в социалните медии. Това предизвиква чувства на ревност и недоверие, а често и основание за прекратяване на връзката.

Хората са склонни да представят най-доброто си лице в социалните канали, затова създаденият за тях образ често се разминава с действителния. Клиенти са ми споделяли, че се чувстват подведени или разочаровани, когато започват онлайн приятелство с непознат до този момент човек, и в последствие той не е отговорил на образа, който е изградил първоначално. Това се забелязва както във връзките, започващи онлайн, така и в тези, които са силно експонирани в социалните мрежи. Всички сме виждали двойки, демонстриращи любовта си във Facebook, сякаш всичко изглежда безоблачно-щастливо. Оставаме изненадани, когато изведнъж тези връзки се разпаднат, все едно без причина.

Социалните медии оказват допълнителен натиск на личния ни живот и създават повече негативи, отколкото позитиви. Според друго проучване на Kaspersky Lab, една трета от анкетираните признават, че комуникират по-малко с родителите си (31%), децата (33%), партньорите/съпрузите (23% 35%) и колегите си (34%), защото ги виждат и комуникират с тях чрез социалните медии.

От любов към смартфона

Зависимостта към смартфона все още се отрича като хронично заболяване, независимо, че доказателства за това могат да се намерят в автобуса, на улицата, в офиса. Все повече хора проверяват телефоните си най-малко веднъж на всеки час, ако не и през 10 минути. Мнозина са склонни да спят с телефон в леглото като първото и последното нещо, което правят преди и след сън, е да проверят Facebook профила си. Често ми се е случвало да изляза с приятели и само 15 минути по-късно те да се вкопчат в смартфона си, вместо да участват в реалната комуникация.

В друго проучване 80% от хората между 18 и 34 години признават, че използват телефоните си и в тоалетната. Въпреки това анкетираните споделят, че биха били по-щастливи, ако отделят по-малко време за устройствата си, но не могат.

“Извинявай” и други срамни думи

След като по-голямата част от комуникацията става онлайн и проявата на емоции се ограничава до определен брой емотикони, гифове и стикери, истинските емоции остават на доста по-заден план. Става ни все по-трудно да се изразяваме и обясняваме чувствата си в реалния живот. Ако сме ядосани на партньора си, ще предпочетем да споделим някоя публикация или коментар на стената, за да го провокираме. Друга стратегия е умишлено да го игнорираме онлайн, за да го накажем. Това е начин да се привлече вниманието му и да се покаже, че нещо не е наред. Вместо да комуникираме лично и да изразяваме чувствата си лице в лице, ние бягаме от реалността и изпращаме злобни послания един към друг, което е нездравословен начин за решаване на проблема. Всъщност – не решава проблема изобщо.

#романтика #lovemygf #bae

Преди години романтичните връзки между мъжете и жените са били толкова по-опростени. Харесваш някого, казваш му го и ако той изпитва същото към теб, започвате връзка. Баща ми често ми е разказвал как е канил майка ми на срещи, купувал й е цветя, взимал я е от дома й, водил я е на вечеря, а след това я изпращал до вкъщи. Не, никой не е анализирал дали сметката трябва да се дели наполовина, дали ако я плати той, означава, че е “преминал онази граница”, а пък тя е меркантилна. Държали са се за ръка, проявявали са един към друг нежността си, без да се срамуват. Ухажвали са се месеци наред, преди да преминат към по-сериозни отношения, защото любовта изисква време. Днес нямаме време да чакаме и това прави обвързването между двама души много по-сложно и напрегнато.

Младите хора се страхуват да покажат привързаността си, срамуват се да правят жестове, понеже считат това за проява на слабост. Обяснението в обич се изчерпва в няколко хаштага. Връзката между двама души се води официална, ако е обявена в социалните мрежи, а проявата на внимание се измерва спрямо харесванията под споделените снимки и публикации. Няма ли лайкове – няма харесване.

Изчезнали са дните, когато първите срещи са свързани с човек, който се появява на вратата с цветя. Безразличното отношение към партньора в реалния живот е форма на лична независимост.

Връзка ≠ обвързаност

Харесва ни идеята да имаме партньор, но не и отговорностите, които идват с него. Все повече млади хора предпочитат взаимоотношения с човек, с когото да прекарват по-голямата част от времето си, но без да дефинират връзката като такава – без обещания, без общи планове, без отговорност и грижа. Попадам на все повече статии, описващи как да поддържаме отношения с партньора си, без да се обвързваме емоционално, за да избегнем риска от разочарование. Все повече издания проповядват идеята, че в перфектните връзки няма трудности, защото сме заедно докато ни е весело, а проблемите всеки решава отделно, за да не се натоварваме излишно. Сякаш сме забравили да се обичаме в ежедневието, което понякога е сиво и скучно, а друг път – предизвикателно, но пък всеки един такъв ден е част от пътя към разбирането на другия.

Дядо ми не е показвал обичта си към баба ми с лайкове в социалните мрежи, а баба ми не е публикувала в Instagram всяка чаша чай, която дядо ми й е поднасял. И двамата не биха ме разбрали, ако се опитам да им обясня, че това е начин да покажеш чувствата си. Не защото времената са се променили и заедно с това и изразните средства, а защото социалната показност не е обич към личността, а към суетното Его. Личността жадува за малки жестове, напомнящи, че до нас има човек, който проявява грижа и търпение и който е тук, за да остане.

Преки пътища без посока

За истинската любов е нужно време. Отново ще се върна на примера с родителите ми – преди години хората са мислели как да решат проблемите помежду си, а не са се разделяли при първата трудност. Не даваме нужното време на нещата да се случат, а си създаваме нереалистични розови сценарии. Ето защо обещавщият сюжет се превръща в късометражна драма. Вместо да потърсим решение на проблема, ние си тръгваме след първото разочарование, защото сме свикнали да мислим, че с един човек или става от първия път, или не става изобщо. Уж, за да спестим време и усилия в търсене на Човека, бягаме от отговорност и скачаме от връзка във връзка, прехвърляйки нереалистичните си очаквания, защото със социалните мрежи това е по-достъпно от всякога. Истината обаче е, че губим способността да създадем нещо стабилно и вечно, което да издържи на предизвикателствата от живота.

Цялостната любов се гради от цели същества, а не от две половини, които се срещат, за да се допълнят. Да си пълноценен партньор не означава да спасиш някого или да бъдеш спасен, означава да помогнеш на партньора си да бъде по-добра и успешна версия на себе си. Да го вдъхновяваш и мотивираш да се развива и да бъде по-пълноценен човек. В този случай броенето на лайкове и излишната показност на холивудска любов във Facebook няма място, защото това е процес, който се осъществява между двама души, без да е необходим данък чуждо мнение.

В основата на стабилната връзка стои щастието от това да сме заедно такива, каквито сме в действителност, без да създаваме фалшиви образи.