Замислял ли си се, колко пъти страхът е контролирал действията в живота ти? Страх, че ще бъдеш неразбран, страх, че ще бъдеш отхвърлен, страх да се довериш, страх, че ще се провалиш, страх да споделиш, страх да обичаш, страх да позволиш да бъдеш обичан и още толкова много страхове, които ни задушават и пречат да се реализираме и бъдем щастливи.

Малко по малко страхът заема плътно място в съзнанието ни, провокира още повече съмнения и в един момент толкова много се заплитаме в негативни мисли, че чувството за безизходност ни задушава.

Основните страхове в няколко параграфа

Страх да мечтаеш

От деца сякаш сме възпитани, че трябва да сме стъпили здраво на земята, а не да летим в облаците. Чувал съм и мнения, че важните желания не бива да се изговарят на глас, тъй като може да се разочароваме от нeсбъдването им. Така малко по малко закърнява и способността, и желанието ни да мечтаем. Смелите желания отстъпват място на съмненията, тревогите и песимизма – „Това е прекалено голямо за мен…“, „Не заслужавам, не съм толкова добър…“, „Има по-добри от мен…“. Това ни изолира и поставя изкуствени граници с успеха.

Страх да се провалиш

Провалът не е лошо нещо, ако питаш Ричард Брансън, дори напротив. Допускането на грешки е част от пътя към успеха, а нагласата, че човек става добър още от първия опит, е илюзорна. Промени призмата, през която гледаш на провалите – не като нещо фатално, а като част от процеса за постигане на дадена цел. Тогава съмнения като – „Защо да започвам?“ и „Сигурно няма да успея…“, няма да имат място.

Страх от неприемане

Психологът Ерик Ериксън разделя етапите на психосоциалното човешко развитие на 8. Всеки етап – от раждането до третата възраст, се бележи от нормативна криза, която трябва да бъде конфронтирана и разрешена. Последното оставя отпечатъка си върху развиващия се човек и допринася за цялостно развитие на личността. Ако чувството за себестойност и идентичност не се формира още в началните етапи, чуждото мнение и оценка винаги ще имат превес. Гласът на този страх често задава въпросите – „Какво ли ще си кажат другите, няма ли да ме отхвърлят?“, „Ще бъда ли все още част от тях?“.

Страх да промениш статуквото

Не харесвам израза “комфортна зона”, но така клиширано бих определил състоянието, в което човек продължава да търпи сигурните, макар и незадоволителни обстоятелства. Например – отдавна боксуваш на работното си място, но не търсиш нови професионални възможности, защото все пак моментната ти работа е сигурна и си свикнал с нея; поддържаш връзка с партньор, с който не си щастлив, но не се разделяш с него, защото не е сигурно дали следващата връзка ще бъде по-добра. Всички тези съмнения ни пречат да отлагаме решения, които подсъзнателно вече сме взели. Липсва ни само увереността и смелостта да ги комуникираме в живота си.

Страх от липса на смисъл

“Човекът в търсене на смисъл” от Виктор Франкъл е книга, която силно препоръчвам. Според Франкъл много от болестите и тревогите на нашето време могат да се обяснят с липсата на смисъл, който хората изпитват. Смисълът, макар и с общочовешко значение, е индивидуален за всекиго и ние сами трябва да открием коя е ценността, която ни води в живота и която осмисля нашите действия. “Какъв е смисълът на това, което правя изобщо?“, „Дори да го постигна, ще има ли значение за някого?“, „Хората правят по-значителни неща от моите, нямам място сред тях“ – са ирационалните гласове, които изграждат стени между нас и плановете ни.

Малки стъпки

Мечтите ни обикновено изглеждат огромни и недостижими, точно защото са лични и стойността им е изключително висока за нас. Трудно да повярваме в реализацията им, ако ги погледнем през призмата на настоящия момент, защото наистина изглеждат плашещи. Колкото и абстрактна да ти се струва мечтата ти, започни с поставянето на конкретни цели и план за действие. Раздели плана на по-големи стъпки, а след това – на конкретни малки ежедневни дейности. Така ще може да постигнеш малки успехи, които неусетно ще те придвижват все по-близо до целта. Не забравяй, че всеки човек се мотивира от успехи, независимо колко големи или малки са те.

Друга гледната точка

Пробвай да подходиш към ситуацията отзад-напред, сякаш вече се е случила? Представи си, че си постигнал набелязаната цел и планът ти се е реализирал успешно. Анализирай кои са били повратните моменти, които са те довели до успеха. Обърни внимание на всеки един от тях – сякаш са се случили и анализирай конкретните стъпки и действия, които са ти помогнали за сбъдването. Вложи енергията си в позитивите, вместо в търсенето на аргументи, че идеята няма да се сбъдне. Съсредоточи се в реализирането на идеята, а не в самосъжалението.

Градивна критика

Критичното мислене е важно, когато планираме изпълнението на целите си. Това ни помага да видим слабите места и да се подготвим за тях, преди да стигнем момента, в който вече е късно. Същото това критично мислене може да бъде спирачката, която не би ни позволила да започнем изобщо. Обособяването на критиката в самостоятелна стъпка, ще ни помогне да запазим мотивация и едновременно с това – да се подготвим с резервен план за действие.

Коя е твоята ценност?

Това е важен въпрос, на който трябва да си отговориш. Коя е ценността на това, което правим за самите нас? Живеем ли живота си спрямо собствения си аршин? Действията ни по наше желание ли са, или плод на нечии други амбиции? Колкото повече стойност има даден проект за нас самите, толкова по-голяма отговорност носим за неговото изпълнение. Искрено стойностните неща ни мотивират, вдъхват ни увереност и желание за реализация.

Няма как предварително да знаем дали нещо ще бъде успешно, ефективно или значимо. Но това със сигурност не бива да ни спира, отклонява или да провокира съмнения в способностите ни. Когато Томас Едисън е създавал електрическата крушка, едва ли си е мислил как човечеството няма електрическа крушка и затова трябва да я създаде. Идеята му се е родила в процеса на работа. Той просто е имал увереностт, че върви в правилната посока.