Много хора живеят в илюзия. В определен момент от живота си, самият аз попаднах в този мисловен капан. Често се чувстваме огорчени, когато не получаваме автоматично това, което искаме. Обичаме силно, но не получаваме обичта, която очакваме от партньорите си. Работим усилено, но не ни възнаграждават както очакваме. Помагаме на някого, а в труден момент оставаме сами.

Истината е, че никой не ни дължи нищо

От раменете ми падна голям товар, когато го разбрах. Докато мислех, че има неща, които по право ми принадлежат, гледах на света отвън-навътре, опитвайки се да събера “дълга си”, за да запълня празнотите в себе си – физически и емоционално.

Никой не ми дължи уважение, приятелство, любов, учтивост или заслуги. И след като разбрах това, всичките ми отношения станаха много по-стабилни и позитивни. Вместо да губя време и усилия, за да се адаптирам към желанията на другите, очаквайки, че някой ден и те ще го направят в замяна, аз се фокусирах върху собственото си развитие. Не след дълго започнах да привличам подходящите хора.

Осъзнаването, че никой не ми е длъжен постоянно ми напомня, че мога да получа желаното, само ако успея да разбера света на другия – как мисли, в какво вярва, кое намира за значимо. Така мога да подходя към него по подходящ начин и да бъда разбран. Това ми помогна да преценя дали наистина искам да се занимавам с някого. Да разбера околните ми костваше време и усилия, но ме научи да отсявам важните отношения.

Това, което другите ни дават, никога не е повече, отколкото можем сами да направим за себе си.

Колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-щастливи и свободни ще бъдем. Вместо да концентрираме силите си върху постигането на личните ни цели, ние чакаме да бъдем оценени отвън. Търсим някой да ни помогне, някой да ни увери в нещо, в което сами трябва да бъдем уверени. Замислете се над българската народопсихология. Винаги искаме някой “да ни оправи”, вместо сами да потърсим решение на проблемите. Все чакаме, а не искаме сами да поемем отговорността за собственото си щастие. По-лесно е да обвиним друг, че не го е осигурил вместо нас и докато губим времето си в самосъжаление, се настройваме негативно към всички онзи, които смятаме за длъжни да ни оценят или да ни възнаградят.

Сами сме отговорни за щастието си

Това означава, че никой друг не живее вместо нас. Всеки човек живее за себе си и собственото щастие е наша лична отговорност, а не нечия чужда. Когато осъзнаем, че никой не е длъжен да ни направи щастливи, ще се освободим от нереалистичните  очаквания към околните, заради които толкова често оставаме разочаровани.

Никой не е длъжен да ни обича. Влюбваме се, защото нещо специално в другия ни дава щастие. Нека открием това специално нещо и се опитаме да го развием, за да се чувстваме още по-обичани. Партньорите ни проявяват жестове на внимание, защото по някакъв начин им въздействаме позитивно и те изпитват естествена необходимост да ни даряват радост. Да изискаме проява на жестове или да караме партньорите си да изпитват чувство на вина, защото не са отговорили на подобни очаквания, само ще създаде напрежение и негативни емоции в отношенията ни.

Сами трябва да се харесваме

Имаме приятели не по задължение, а защото нещо в нашето отношение ги прави щастливи. Разбери какво е това нещо в теб, което приятелите ти намират за най-ценно и започни да го развиваш. Приятелството не е магазин, в който даваш, за да получиш. Приятелската е онази среда, в която се чувстваш приет и ценен заради личните ти качества, добродетели и интереси. Фокусирай се върху тях. Това ще заздрави приятелството ти и ще привлече нови значими контакти.

Сами трябва да се уважаваме

Ако не го направим, ще допускаме външният сват да ни огорчава. Не е възможно да бъдем харесвани от абсолютно всички. Понякога общуваме с хора, които проявяват крайна грубост и ни нараняват с думите и постъпките си. Когато осъзнаем, че никой не е длъжен да бъде добър с нас, ще се научим да избягваме тези, които биха ни навредили.

Длъжни сме само на себе си

Единственият дълг, който имаме, е да се обичаме и развиване, за да постигнем най-добрата версия на себе си, защото така ще привлечем подходящите хора. Важно е да разберем, че всички човешки отношения се развиват заради потребността ни да даряваме – обич, приятелство, доброта. Но нека това даряване не е користно и не ни натоварва с очакванията, че задължително ще получим същото. Третият закон на Нютон невинаги важи с пълна сила в емоционалните отношения. Осъзнаването, че никой не ни дължи нищ ще ни освободи от  чувствата на огорчение и вина и ще ни научи да печелим любовта и уважението на околните.