Есенно почистване на душата или как да заличим негативните мисли, които не заслужават вниманието ни. 

„Winter is coming“ е фразата от любимия ми сериал, която обичам да си повтарям по това време на годината. И макар по нашите ширини зимите да не са така тежки както във Вестерос, е по-добре отсега да се подготвим с позитивни мисли, които да ни топлят и да привлекат още повече положителни преживявания. Както добре ни е известно обаче, за да допуснем новото, трябва да се освободим от старото, от онова, което отдавна е спряло да ни бъде полезно, а само пречи. В английският език има един много хубав израз – to let things go. Обичам тази фраза, въпреки, че няма напълно точен превод на български. И тъй като филологът в мен е в добри отношения с коуча, ще се опитам да извадя ценното от тези думи.

Кои са нещата, от които искаме да се отървем?

Всеки носи своето минало и житейски опит в главата си. Често чуваме съвети как трябва да запомним само положителните спомени и да благодарим за получения опит и още куп, лесни на думи, но трудни за изпълнение, заръки. А с останалите мисли какво да правим? Да ги изтрием? Да ги забравим? Да ги трансформираме от негативни в позитивни? Дали не създаваме и поддържаме проблеми, защото те ни дават чувство за идентичност? Може би това обяснява защо често задържаме болката си, макар да нямаме никаква полза от нея. Преживяваме в съзнанията си грешките от миналото отново и отново, позволявайки на чувства като срам, обида или съжаление да диктуват действията в настоящето ни. Страхуваме се от провал и сякаш чувството на предопределеност ни дава странно спокойствие, че след като нещата са се провалили веднъж, ще се провалят и втори път. Вярата в тази предопределеност ни прави пасивни. В един момент негативните мисли се впиват толкова здраво в съзнанието ни, че само мисълта да се отървем от тях ни се струва болезнена.

Замитането под килима и други порочни практики

Замитането под килима още повече замърсява пространството. Или с други думи казано – игнорирането на проблема не помага за решаването му, дори напротив. Много пъти съм се опитвал да се освободя от негативните си мисли като “просто не мисля за това” и не им отделям вниманието, което заслужават, но тази тактика не работи. Те си стоят там и продължават да ме измъчват. Ще направя сравнение с един пример от бита. Преди повече от месец се счупи дръжката на кухненския шкаф у нас. Игнорирането на този факт нямаше да направи дръжката цяла, а аз все още щях да изпитвам неудобство от създалата се ситуация. Следователно трябваше да поправя проблема или да се обърна за помощ. Не можех просто да свикна. Аналогично стои въпросът със задържането на негативни мисли – не може да се правим, че не съществуват. Трябва да се изправим срещу проблема или да потърсим специалист, който да ни помогне.

Да ги пуснем с вятъра

Независимо от какво естество са негативните мисли – таим в себе си гняв от предишни взаимоотношения или не сме простили обида, която някога сме преживели, страхуваме се, че плановете ни няма да се реализират, защото в миналото са се провалили поради някаква причина, припомняме си стресови ситуации, разговори и събития – това ни пречи да водим пълноценен и щастлив живот. Едно лесно коучинг упражнение ще ти помогне да погледнеш ситуацията от друг ъгъл:

Вземи лист хартия и го раздели на две колони. От лявата страна изброй всичките негативни мисли, независимо дали засягат скорошни, или далечни събития (напр. „Не съм достатъчно добър“, „Обидена съм, затова че…“ и т.н.). Когато свършиш със списъка, напиши срещу всяка негативна мисъл какво печелиш като я задържаш в себе си? Каква е ползата ти към настоящия момент да се сещаш за негативни минали преживявания?

Вместо епилог

Едва ли е нужно да се обобщава, че няма полза от задържане на негативни спомени. Единственото нещо, което негативните мисли правят, е да ни пречат да водим пълноценен начин на живот. Трудно си даваме сметка за това, преди да го напишем и визуализираме така ясно. Вредим единствено на себе си, когато продължаваме да таим гняв, вина, болка или обида.

Как ще изкачиш твоя връх, ако раницата ти е пълна с ненужен багаж, който само тежи и те изтощава по време на прехода? Представи си какво облекчение ще изпиташ, когато се освободиш и пътят стане по-лек и приятен. Така ще имаш възможността да се наслаждаваш на живота си и да допуснеш всички положителни емоции, които те очакват.